Д-р Владимира Бояджиева: Ревматологията изисква задълбочено клинично мислене и познания в много други специалности
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Владимира Бояджиева е експерт ревматолог, част от екипа на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
През 2017 година пази дисертация на тематика „ Оценка на успеваемостта на лекуването със синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични лекарствени средства и качество на живот на пациентите с ревматоиден артрит “.
Има над 50 научни изявления в региона на възпалителните ставни болести, систематичните болести на съединителната тъкан и остеопороза, взе участие в научни планове и работни групи под егидата на европейската организация EULAR
Сертифициран експерт по капиляроскопия и ехография от EULAR; взе участие в публицистичната гилдия на интернационалните списания: Frontiers in pharmacology, Frontiers in pediatrics, рецензент към Rheumatology International с над 100 написани рецензии, Research integrity editor към списание „ Ревматология “ (България) и секретар на Българското сдружение по ревматология.
Д-р Бояджиева, как решихте да се посветите на медицината?
Медицината беше естествен избор за мен. Израснах в семейство на лекари – майка ми, проф. Кунева, и дядо ми, проф. Бояджиев. Още от ранна възраст бях заобиколена от тази среда, към мен непрестанно се водеха разговори за медицинската специалност. Това постепенно оформи интереса ми към медицината и към работата с хора. По-късно в професионалния ми път изключително важна роля изиграха моите учители – проф. Румен Стоилов и проф. Генка Петрова, от които научих много както за професията, по този начин и за отношението към пациента.
Кога взехте решение да специализирате ревматология, с какво Ви притегли тази компетентност?
Решението ми да се насоча към тази специалност се оформи по време на обучението ми в Медицински университет – София. Голям принос имаха асистентите ми по дерматология и вътрешни заболявания, които ми демонстрираха какъв брой забавна и сложна компетентност е ревматологията. Тя изисква задълбочено клинично мислене, както и знания в региона на други специалности като гастроентерология, офталмология, неврология, имунология, дерматология.
От друга страна ме притегли динамичното развиване на ревматологията през последните години – съвременните терапии дават възможност да се контролират и лекуват тежки болести, които доскоро се смятаха за практически нелечими. Това доста усъвършенства качеството на живот на пациентите.
Кои са най-добрите Ви учители – тези, на които дължите най-много за образуването си като личност и като лекар?
Учителите, от които съм научила най-много по времето на моето кариерно развиване, както към този момент означих, са проф. Румен Стоилов и проф. Генка Петрова. Те не само ми предадоха знания и клиничен опит, само че и ми показаха колко важни са персонализираното отношение, прецизността в диагностичния развой, научният метод, комбиниран с вниманието към пациента. Техният пример има голямо значение за формирането ми като лекар.
Кои теми и проблеми в специалността намирате за най-интересни и предизвикателни? Помага ли Ви това, че работите в клиника с одобрени обичаи в ревматологията и с сътрудници, водещи в областта на имунологията?
Най-интересни и предизвикателни за мен са автоимунните ревматични заболявания, възпалителните ставни болести, систематичните болести на съединителната тъкан, при които е необходим прецизен диагностичен и терапевтичен подход.
Имах невероятната опция след завършването на специализацията ми да бъда назначена в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, която има дългогодишни обичаи и е утвърдена школа, през нея са минали съвсем всички ревматолози в България. Участието в голям брой клинични изследвания ни дава опция да работим с най-съвременните терапии и да наблюдаваме динамичността на болестта и ефекта от лечението във времето.
Международният обмен на опит, включително чрез научни форуми като тези на европейската организация EULAR, също е много важен, тъй като разрешава да се наблюдават най-новите трендове в ревматологията и да се прилагат в ежедневната клинична процедура. В същото време работата в среда с сътрудници, които са водещи специалисти в областта на имунологията, е изключително полезна, защото имунологичните механизми стоят в основата на голяма част от ревматичните заболявания.
Имате и кариера на университетски преподавател. С какво Ви обогатява работата в университета?
Като главен асистент към Катедрата по вътрешни заболявания при МУ - София имам опция да работя и да разменям опит и се образовам от най-хубавите преподаватели и в същото време да контактувам с много студенти – български и от други страни, което прави преподавателската ми дейност особено интересна и динамична.
Тази част от работата е много ценна за мен, тъй като преподаването изисква непрестанно да обновяваш знанията си и да подхождаш критично към информацията. Срещата с младите хора носи енергия и различна перспектива, а въпросите им постоянно те карат да погледнеш на добре познати теми по нов начин.
Университетската среда създава и естествена връзка между клиничната практика и научната работа, което е изключително важно за развитието на съвременната медицина. Младите лекари са бъдещето на медицината и чрез тях се предават знанията, опитът и ценностите на професията, общуването с тях е доста вълнуващо и вдъхновяващо.
Пациентски организации Ви посочват като един от лекарите, на които имат цялостно доверие. Как се градят тези добри отношения, в които пациент и доктор са на първо място сътрудници, които гледат в една посока?
Доверието между лекар и пациент се изгражда с време, открит диалог и взаимно почитание. За мен е много важно пациентът да разбере своето заболяване – това изисква самообладание и разбиране от страна на лекаря, както и подготвеност да се изясняват нещата ясно и умерено. Когато пациентът е добре информиран, той може да участва активно в лечението си.
При хроничните ревматологични заболявания връзката между лекар и пациент често е дългогодишна, затова доверието и емпатията са особено важни. Лечението е най-ефективно, когато се основава на партньорство – лекарят и пациентът работят заедно с обща цел: контрол на заболяването и по-добро качество на живот.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Кои книги и автори обичате да препрочитате в трудни моменти, когато се нуждаете от опора и ентусиазъм, за да продължите напред?
Честно казано, свободното време не е доста, защото професията ни е обвързвана с доста задължения. Когато имам възможност обаче най-много обичам да пътувам – постоянно комбинирам това с присъединяване в международни конгреси, което е и начин да видя нови места и да обменям опит с колеги от други държави.
Обичам природата и планината, обичам да карам ски, това в действителност ми оказва помощ да се откъсна от ежедневието и да се заредя с сила.
Що се отнася до книгите, харесвам съвременна литература – да вземем за пример романите на Казуо Ишигуро, които са много фини и човешки. Те напомнят колко важни са паметта, отговорността и личният избор – тематики, които по собствен метод участват и в медицинската професия.
В каква насока бихте искали да се развивате като клиницист и откривател?
Ревматичните заболявания са комплексни състояния, които постоянно засягат разнообразни органи и системи и изискват задълбочено клинично мислене и индивидуализирана терапия. Именно в тази посока бих желала да продължа да се развъртвам както като клиницист, по този начин и като изследовател.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Владимира Бояджиева е експерт ревматолог, част от екипа на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
През 2017 година пази дисертация на тематика „ Оценка на успеваемостта на лекуването със синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични лекарствени средства и качество на живот на пациентите с ревматоиден артрит “.
Има над 50 научни изявления в региона на възпалителните ставни болести, систематичните болести на съединителната тъкан и остеопороза, взе участие в научни планове и работни групи под егидата на европейската организация EULAR
Сертифициран експерт по капиляроскопия и ехография от EULAR; взе участие в публицистичната гилдия на интернационалните списания: Frontiers in pharmacology, Frontiers in pediatrics, рецензент към Rheumatology International с над 100 написани рецензии, Research integrity editor към списание „ Ревматология “ (България) и секретар на Българското сдружение по ревматология.
Д-р Бояджиева, как решихте да се посветите на медицината?
Медицината беше естествен избор за мен. Израснах в семейство на лекари – майка ми, проф. Кунева, и дядо ми, проф. Бояджиев. Още от ранна възраст бях заобиколена от тази среда, към мен непрестанно се водеха разговори за медицинската специалност. Това постепенно оформи интереса ми към медицината и към работата с хора. По-късно в професионалния ми път изключително важна роля изиграха моите учители – проф. Румен Стоилов и проф. Генка Петрова, от които научих много както за професията, по този начин и за отношението към пациента.
Кога взехте решение да специализирате ревматология, с какво Ви притегли тази компетентност?
Решението ми да се насоча към тази специалност се оформи по време на обучението ми в Медицински университет – София. Голям принос имаха асистентите ми по дерматология и вътрешни заболявания, които ми демонстрираха какъв брой забавна и сложна компетентност е ревматологията. Тя изисква задълбочено клинично мислене, както и знания в региона на други специалности като гастроентерология, офталмология, неврология, имунология, дерматология.
От друга страна ме притегли динамичното развиване на ревматологията през последните години – съвременните терапии дават възможност да се контролират и лекуват тежки болести, които доскоро се смятаха за практически нелечими. Това доста усъвършенства качеството на живот на пациентите.
Кои са най-добрите Ви учители – тези, на които дължите най-много за образуването си като личност и като лекар?
Учителите, от които съм научила най-много по времето на моето кариерно развиване, както към този момент означих, са проф. Румен Стоилов и проф. Генка Петрова. Те не само ми предадоха знания и клиничен опит, само че и ми показаха колко важни са персонализираното отношение, прецизността в диагностичния развой, научният метод, комбиниран с вниманието към пациента. Техният пример има голямо значение за формирането ми като лекар.
Кои теми и проблеми в специалността намирате за най-интересни и предизвикателни? Помага ли Ви това, че работите в клиника с одобрени обичаи в ревматологията и с сътрудници, водещи в областта на имунологията?
Най-интересни и предизвикателни за мен са автоимунните ревматични заболявания, възпалителните ставни болести, систематичните болести на съединителната тъкан, при които е необходим прецизен диагностичен и терапевтичен подход.
Имах невероятната опция след завършването на специализацията ми да бъда назначена в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, която има дългогодишни обичаи и е утвърдена школа, през нея са минали съвсем всички ревматолози в България. Участието в голям брой клинични изследвания ни дава опция да работим с най-съвременните терапии и да наблюдаваме динамичността на болестта и ефекта от лечението във времето.
Международният обмен на опит, включително чрез научни форуми като тези на европейската организация EULAR, също е много важен, тъй като разрешава да се наблюдават най-новите трендове в ревматологията и да се прилагат в ежедневната клинична процедура. В същото време работата в среда с сътрудници, които са водещи специалисти в областта на имунологията, е изключително полезна, защото имунологичните механизми стоят в основата на голяма част от ревматичните заболявания.
Имате и кариера на университетски преподавател. С какво Ви обогатява работата в университета?
Като главен асистент към Катедрата по вътрешни заболявания при МУ - София имам опция да работя и да разменям опит и се образовам от най-хубавите преподаватели и в същото време да контактувам с много студенти – български и от други страни, което прави преподавателската ми дейност особено интересна и динамична.
Тази част от работата е много ценна за мен, тъй като преподаването изисква непрестанно да обновяваш знанията си и да подхождаш критично към информацията. Срещата с младите хора носи енергия и различна перспектива, а въпросите им постоянно те карат да погледнеш на добре познати теми по нов начин.
Университетската среда създава и естествена връзка между клиничната практика и научната работа, което е изключително важно за развитието на съвременната медицина. Младите лекари са бъдещето на медицината и чрез тях се предават знанията, опитът и ценностите на професията, общуването с тях е доста вълнуващо и вдъхновяващо.
Пациентски организации Ви посочват като един от лекарите, на които имат цялостно доверие. Как се градят тези добри отношения, в които пациент и доктор са на първо място сътрудници, които гледат в една посока?
Доверието между лекар и пациент се изгражда с време, открит диалог и взаимно почитание. За мен е много важно пациентът да разбере своето заболяване – това изисква самообладание и разбиране от страна на лекаря, както и подготвеност да се изясняват нещата ясно и умерено. Когато пациентът е добре информиран, той може да участва активно в лечението си.
При хроничните ревматологични заболявания връзката между лекар и пациент често е дългогодишна, затова доверието и емпатията са особено важни. Лечението е най-ефективно, когато се основава на партньорство – лекарят и пациентът работят заедно с обща цел: контрол на заболяването и по-добро качество на живот.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Кои книги и автори обичате да препрочитате в трудни моменти, когато се нуждаете от опора и ентусиазъм, за да продължите напред?
Честно казано, свободното време не е доста, защото професията ни е обвързвана с доста задължения. Когато имам възможност обаче най-много обичам да пътувам – постоянно комбинирам това с присъединяване в международни конгреси, което е и начин да видя нови места и да обменям опит с колеги от други държави.
Обичам природата и планината, обичам да карам ски, това в действителност ми оказва помощ да се откъсна от ежедневието и да се заредя с сила.
Що се отнася до книгите, харесвам съвременна литература – да вземем за пример романите на Казуо Ишигуро, които са много фини и човешки. Те напомнят колко важни са паметта, отговорността и личният избор – тематики, които по собствен метод участват и в медицинската професия.
В каква насока бихте искали да се развивате като клиницист и откривател?
Ревматичните заболявания са комплексни състояния, които постоянно засягат разнообразни органи и системи и изискват задълбочено клинично мислене и индивидуализирана терапия. Именно в тази посока бих желала да продължа да се развъртвам както като клиницист, по този начин и като изследовател.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ